Аз поисках аудиофайл. Получих педагогическа философия, за която не подозирах.

Всичко започна съвсем невинно.

Бях написала кратко приветствено писмо до студентите от дистанционната форма на обучение. Реших да го превърна и в аудиофайл.

Една страница текст. Един глас. Нищо сложно.

Поне така си мислех.

Предоставих текста на инструмент с изкуствен интелект.

Вместо аудиопрочит получих подкаст.

Осемнадесет минути и петдесет и четири секунди.

С двама водещи.

Те обсъждаха преподавателската ми философия, анализираха подхода ми към обучението и ми приписваха идеи, които изобщо не присъстваха в писмото.

Научих доста неща за себе си.

Някои – за първи път.

Особено впечатляващо беше, че двамата водещи говореха с увереността на хора, които очевидно познават педагогическите ми възгледи по-добре от мен самата.

Реших да проверя какво се е случило.

Помолих изкуствения интелект да анализира получения аудиофайл.

Оказа се, че не може.

Тогава поисках критичен анализ на съдържанието.

Получих го.

После поисках критика на този анализ.

Получих и нея.

Постепенно започнах да наблюдавам как изкуственият интелект анализира, критикува и коригира собствените си твърдения, без това непременно да го приближава към първоначалния текст.

Накрая се появи и учебно ръководство с подробности за обучението, които никога не бях предоставяла.

А аз продължавах да искам едно съвсем обикновено нещо.

Аудиофайл на приветственото си писмо.

Вместо това получих материал за методологично изследване на генеративния изкуствен интелект.

Което, признавам, се оказа интересно.

Само че писмото все още чакаше да бъде прочетено.

🎓 Понякога изкуственият интелект не изпълнява поставената задача, но създава достатъчно проблеми, за да се превърнат самите те в предмет на изследване.