Исках да напиша един съвременен, умен учебник
Всичко започна с една съвсем разумна идея.
Исках да напиша един приличен, съвременен учебник по управление на човешките ресурси. Не поредното изложение на понятия и определения, а книга, с която студентите действително да могат да работят.
Нещо по-кратко, по-ясно, по-гъвкаво.
И най-вече – да прилича на лекциите ми. На атмосферата в аудиторията, на разговорите, въпросите, отклоненията, неочакваните връзки между темите.
Защото от години студентите ми казват нещо, което много държа да не изгубя:
„Когато чета Ваш учебник, все едно, че ми говорите.“
Исках и този път да бъде така.
Само че с още повече възможности за избор.
Исках да използвам нещо, което студентите обичат и правят непрекъснато.
Да кликват.
Само че не безцелно.
Да кликнат върху понятие и да получат допълнително обяснение. Върху автор – и да открият човека зад името. Върху модел – и да проследят връзките му с други идеи.
Исках да могат да четат книгата отпред назад. Или отзад напред. Да започнат от средата. Или направо от темата, която им е необходима.
Да преминават от една част към друга, да се връщат, да избират следващата посока.
Защото невинаги човек има нужда от цялата книга. Понякога търси отговор на един въпрос. А понякога този въпрос го отвежда до още пет.
Така постепенно започнах да изграждам система от интерактивни карти, активни препратки, символи, преходи и възможности за връщане.
Всичко трябваше да има предназначение.
Дори изображенията.
Особено изображенията.
И колкото повече възможности за избор добавях, толкова по-ясно ставаше, че някои части от съдържанието имат нужда от собствено пространство.
Авторите например.
Но това вече е друга история.
А аз все още пишех един учебник.
Поне така си мислех.
🎓 Понякога най-добрият начин да насърчиш студентите да четат е да им позволиш сами да изберат откъде да започнат – и накъде да продължат.