MUМАРИАНА УШЕВА
BG
← Към историитеБухалче с академична шапка, книга и глобус

Аз не се чувствам в правилното поколение

„Аз не се чувствам в правилното поколение.“

Една студентска реплика.

На пръв поглед – нищо необичайно.

Хората често казват, че не разбират своето поколение, че мислят различно от връстниците си или че биха се чувствали по-добре в друго време.

Но за мен тази реплика отвори един интересен въпрос.

А какво всъщност означава да принадлежиш към поколение?

Годината на раждане е ясна.

Тя може да ни постави в определена поколенческа група.

Но означава ли това, че непременно мислим, работим и вземаме решения по начина, който обикновено се приписва на тази група?

Вече бях изследвала многопоколенческото управление на човешките ресурси в трилогията „От поколение T до поколение Алфа“.

Знаех колко лесно поколенческите характеристики могат да се превърнат в етикети.

И колко важно е да не бъркаме изследователските обобщения с индивидуалния човек.

А студентската реплика продължаваше да стои някъде в съзнанието ми.

Защо да не дадем възможност на хората да изследват собствените си управленски предпочитания през различни поколенчески перспективи?

Не като ги попитаме на колко години са.

А като ги поставим пред ситуации.

Пред избори.

Пред различни начини да реагират на управленски проблем.

Така постепенно се появи идеята за „На колко поколения сте?“

Интерактивен портал, в който човек не получава готов етикет още на входа.

Вместо това избира път.

Среща управленски ситуации.

Взема решения.

И накрая вижда как различни поколенчески характеристики се проявяват в направените от него избори.

Не едно поколение, което трябва да го опише изцяло.

А различни перспективи, които могат да съществуват едновременно.

Разбира се, между идеята и работещия портал имаше доста работа.

Трябваше да се изградят ситуациите.

Да се формулират възможните отговори.

Да се съобразят връзките им с изследователската основа на трилогията.

И да се провери дали различните маршрути водят до смислени резултати.

После дойде една друга, на пръв поглед по-дребна задача.

Думите.

Някои въпроси се оказваха недостатъчно ясни.

Някои отговори допускаха повече от едно тълкуване.

Другаде формулировката звучеше естествено за един читател, но не и за друг.

Наложиха се редакции.

На въпроси.

На отговори.

На родови форми.

Защото, когато каниш човека да разпознае себе си в една ситуация, езикът не бива да го затруднява повече от самото управленско решение.

И постепенно порталът придоби завършен вид.

С ключове.

С врати.

С управленски ситуации.

И с резултат, който не казва на посетителя кой е, а му предлага още един начин да се замисли как избира.

Понякога си спомням откъде започна всичко.

От едно изречение.

„Аз не се чувствам в правилното поколение.“

Не знам дали студентът, който го каза, е предполагал колко работа може да предизвика подобна реплика.

Аз със сигурност не съм предполагала.

🎓 Годината на раждане определя към кое поколение принадлежим. Но не може сама да обясни начина, по който мислим и вземаме решения.