
Аз не се чувствам в правилното поколение
„Аз не се чувствам в правилното поколение.“
Една студентска реплика.
На пръв поглед – нищо необичайно.
Хората често казват, че не разбират своето поколение, че мислят различно от връстниците си или че биха се чувствали по-добре в друго време.
Но за мен тази реплика отвори един интересен въпрос.
А какво всъщност означава да принадлежиш към поколение?
Годината на раждане е ясна.
Тя може да ни постави в определена поколенческа група.
Но означава ли това, че непременно мислим, работим и вземаме решения по начина, който обикновено се приписва на тази група?
Вече бях изследвала многопоколенческото управление на човешките ресурси в трилогията „От поколение T до поколение Алфа“.
Знаех колко лесно поколенческите характеристики могат да се превърнат в етикети.
И колко важно е да не бъркаме изследователските обобщения с индивидуалния човек.
А студентската реплика продължаваше да стои някъде в съзнанието ми.
Защо да не дадем възможност на хората да изследват собствените си управленски предпочитания през различни поколенчески перспективи?
Не като ги попитаме на колко години са.
А като ги поставим пред ситуации.
Пред избори.
Пред различни начини да реагират на управленски проблем.
Така постепенно се появи идеята за „На колко поколения сте?“
Интерактивен портал, в който човек не получава готов етикет още на входа.
Вместо това избира път.
Среща управленски ситуации.
Взема решения.
И накрая вижда как различни поколенчески характеристики се проявяват в направените от него избори.
Не едно поколение, което трябва да го опише изцяло.
А различни перспективи, които могат да съществуват едновременно.
Разбира се, между идеята и работещия портал имаше доста работа.
Трябваше да се изградят ситуациите.
Да се формулират възможните отговори.
Да се съобразят връзките им с изследователската основа на трилогията.
И да се провери дали различните маршрути водят до смислени резултати.
После дойде една друга, на пръв поглед по-дребна задача.
Думите.
Някои въпроси се оказваха недостатъчно ясни.
Някои отговори допускаха повече от едно тълкуване.
Другаде формулировката звучеше естествено за един читател, но не и за друг.
Наложиха се редакции.
На въпроси.
На отговори.
На родови форми.
Защото, когато каниш човека да разпознае себе си в една ситуация, езикът не бива да го затруднява повече от самото управленско решение.
И постепенно порталът придоби завършен вид.
С ключове.
С врати.
С управленски ситуации.
И с резултат, който не казва на посетителя кой е, а му предлага още един начин да се замисли как избира.
Понякога си спомням откъде започна всичко.
От едно изречение.
„Аз не се чувствам в правилното поколение.“
Не знам дали студентът, който го каза, е предполагал колко работа може да предизвика подобна реплика.
Аз със сигурност не съм предполагала.
🎓 Годината на раждане определя към кое поколение принадлежим. Но не може сама да обясни начина, по който мислим и вземаме решения.
