Огромният ресурс в джобовете

Първоначално се стараех занятията ми да бъдат толкова интересни, че на студентите дори да не им хрумва да извадят телефоните си.

После осъзнах какъв огромен ресурс пропускам.

И един ден, съвсем спокойно, казах:

– Моля, извадете телефоните си.

Последва недоумение.

– Ама нашите ли?

– Мога да Ви дам моите, но няма да Ви свършат работа…

Така започна промяната.

Телефоните, които доскоро се опитвах да държа извън вниманието на студентите, постепенно се превърнаха в средство за гласуване, избор, обсъждане и проверка на управленски решения.

Вместо да се съревновавам с тях за вниманието на аудиторията, започнах да ги използвам, за да ангажирам това внимание.

А най-забавното беше, че първоначално студентите трябваше да свикнат с необичайната мисъл, че преподавателят не просто разрешава телефоните, а настоява да ги използват.

🎓 Понякога ресурсът не липсва. Просто още не сме го разпознали.