Сребърните колеги

Когато започнах да превръщам лекциите в интерактивни управленски лаборатории, се оказа, че понякога имам нужда от помощници.

Не за да преподават вместо мен.

А за да внесат малко повече живот в презентациите и да подскажат на студентите кога е време да преминат от слушане към действие.

Така се появи едно малко сребърно роботче.

После – още едно.

Първото получи ролята на помощник. Второто трябваше да представлява преподавателя.

Тук, разбира се, възникна въпросът как точно изглежда един професор, когато е робот.

Решението беше сравнително лесно.

Сребрист корпус. Лилави очи. Лилава академична тога.

Очевидно академичната идентичност трябва да бъде разпознаваема дори в роботизирана форма.

Само че при първата поява на сребърното роботче на екрана се оказа, че то изглежда… черно.

Студентите се забавляваха.

Аз пък установих, че между замисъла на преподавателя и действителността на аудиторната техника понякога има известни цветови разминавания.

За щастие, това не попречи на роботчето да изпълнява задълженията си.

Постепенно двамата сребърни колеги започнаха да се появяват в интерактивните презентации – около миникуизовете, кратките задачи и моментите, в които студентите трябваше да се включат.

И така преподавателският екип се разшири.

Без конкурс. Без щатно разписание. И без допълнителен бюджет за възнаграждения.

Което, като се замисля, вероятно е най-лесното кадрово решение, което съм вземала – двамата колеги имат безупречна трудова дисциплина и досега не са поискали увеличение на заплатата.

Историята продължи.

🎓 Понякога дори най-добре замисленият помощник изглежда различно, когато излезе пред аудиторията.

Историята продължи в „Сребърните роботчета“ на HR SMARTBOOK 1.