Микрофонът с пухчето

Един ден реших да внеса малко повече професионализъм в студентските презентации.

И се появиха два микрофона с пухчета.

Имах и по-сериозен вариант, но тези ми се сториха по-подходящи за поколението, с което работя. Изглеждаха някак солидно-несолидни.

Първото им изпитание беше по време на занятие за властта.

Моето пухче стоеше закачено на шала ми. Второто беше за студентите, които представяха решенията си.

Първият кандидат за микрофон ме погледна с неподправено изумление.

– Не съм правил такова нещо…

– Почувствайте се не просто презентатори, а почти… инфлуенсъри!

Следващият въпрос беше съвсем практичен:

– Може ли да не го закачам, а да си го държа в ръка?

Разбира се.

Все пак сме в занятие за властта. Няма да започваме с принуда за носене на пухчета.

Постепенно се появиха усмивки.

После започнаха да си чакат микрофончето.

А накрая едва успявах да си го взема обратно, за да го предам на следващия презентатор.

Оставаше една малка подробност.

Дали микрофоните действително работеха?

Не знам.

Светеха в зелено. Убедително.

За всеки случай държах наблизо преподавателския пулт. Нали не можех да оставя професионалното представяне изцяло на добрите намерения на една зелена лампичка.

А моето пухче през цялото време си стоеше на шала.

В края на занятието не бях съвсем сигурна дали сме успели да усилим звука.

Но самочувствието?

Определено.

🎓 Понякога най-успешната функция на една технология се оказва тази, която производителят изобщо не е предвидил.