Гостите са добре дошли. Но има едно условие…

Още на първата лекция обявявам едно правило.

Студентите могат да доведат гости. Приятели, роднини, колеги – нямам нищо против.

Има само едно условие.

Гостите участват в занятията. В задачите, обсъжданията, управленските казуси. Не идват просто да погледат.

И така години наред.

Идвали са приятели. Роднини. Колеги. Дори началници, които са придружавали своите служители – мои студенти.

Всички са били добре дошли.

И правилото се е спазвало.

Докато един ден студент не се появи с двама придружители.

Две кучета.

Нямало къде да ги остави.

Нищо против гостите. Нали сама съм го обявила още на първата лекция.

Само че в този момент в главата ми замига червена лампа.

Ами сега?

Гостите участват. Всички гости.

А аз изведнъж се оказах пред въпрос, за който не бях предвидила нито задача, нито критерии за оценяване.

Как да накарам две кучета да участват в управленски казус?

Реших да постъпя съвсем официално.

Поисках разрешение от аудиторията да наруша собственото си правило.

Разрешиха ми.

Въпросът изглеждаше приключен.

Докато не дочух разговор между студенти:

– А ако не бяхме разрешили?

– Тя щеше да измисли нещо.

– Направо ме е яд, че разрешихме…

Няколко години по-късно все още не знам какво точно щях да измисля.

Но щях. ;)

🎓 Понякога най-интересният управленски казус възниква, когато преподавателят трябва да поиска разрешение да наруши собственото си правило.