Времето се изплъзва през пръстите

В занятията ми има пясъчни часовници.

За една, три и пет минути.

Не са за украса. Използвам ги, когато студентите трябва да обсъдят ситуация, да изберат решение или да защитят позиция в ограничено време.

Все пак подготвяме бъдещи – а понякога и настоящи – управленци. Добре е отрано да свикнат, че времето не винаги е склонно да изчака окончателното им решение.

Обръщам часовника.

Пясъкът започва да се сипе.

В началото всичко изглежда спокойно. Има време за обсъждане, за аргументи, за още едно предложение.

После пясъкът намалява.

А въпросите обикновено не намаляват със същата скорост.

Има нещо особено убедително в този малък предмет. Можеш да поискаш от преподавателя още една минута. Но пясъкът не проявява особена склонност към преговори.

Така студентите започват не просто да разбират, а почти физически да усещат познатия израз:

„Времето ти се изплъзна през пръстите.“

Само че тук го наблюдават как се случва.

Пред очите им.

И докато още обсъждат какво би било най-добре да направят, понякога се оказва, че вече трябва да решат какво ще направят.

🎓 В управлението времето не спира, докато търсим най-доброто решение. Понякога именно това е най-важното условие на задачата.