Пазителите на времето

Във всяка лекционна зала има хора, които притежават удивително точен вътрешен часовник.

Особено когато наближава почивката.

Пушачите.

Те невинаги следят часовника демонстративно, но някак безпогрешно усещат кога е време да се излезе за малко.

Реших, че вместо непрекъснато да следя времето и да преговаряме кога да направим почивка, мога да използвам този забележителен организационен ресурс.

И така пушачите получиха официална, макар и не съвсем академична длъжност:

Пазители на времето.

Тяхната задача беше да следят времето и да сигнализират кога е време за почивка.

Останалата част от аудиторията не възрази. Напротив – прие новото разпределение на отговорностите с усмивка.

Очевидно всички бяха съгласни, че почивките са достатъчно важен въпрос, за да имат свои отговорници.

А един следобед получих съвсем сериозно предложение:

– Вашият Пазител на времето отиде на работа. Да поема аз?

Ето така разбрах, че сме създали не просто длъжност, а и механизъм за приемственост.

Аз продължих да преподавам, а контролът върху този важен аспект от организацията на занятията остана в ръцете на хора, които очевидно приемаха отговорността си присърце.

🎓 Дори личният интерес може да се превърне в организационен ресурс.