Една цигара време?

Още в началото на първото занятие задавам един въпрос.

— Има ли пушачи в залата?

Първо шок. После няколко ръце се вдигат неуверено. Явно още се чудят дали това е от въпросите, на които е добре да се отговори честно.

— При мен пушачите определят почивките.

Широки усмивки.

Аз съм съвсем сериозна.

— Това е зависимост, трябва да се уважава.

Така стигаме до първото назначаване на Пазител на времето. Неговата задача е да даде сигнал, когато е време за почивка. А колко да продължи тя, оставям студентите да решат. Все пак сме в лаборатория по управление.

— Една цигара време? — питам аз.

— Пет минути — казва един студент.

— Да бе, да. Минимум десет — възразява друг.

Аз съм непушач, но любознателен. И понеже все си мисля, че технологиите ускоряват процесите, питам:

— А ако е електронна?

— Петнайсет.

— А, добре.

Тук приключих проучването.

Продължаваме със занятието и спираме за почивка тъкмо преди една аналитична ситуация. На излизане студентите сами ми казват:

— Отиваме за една цигара… но бързо ще се върнем.

И наистина се върнаха по-рано. Нямаха търпение да продължим. :)

🎓 Понякога най-точната обратна връзка за една задача е, че екипът сам си скъсява почивката, за да се върне към нея.