В понеделник сутрин
Из Управленска лаборатория 2 „Човекът – ресурс, капитал или нещо повече?“
Две години по-късно…
В казуса от втората управленска лаборатория човекът, когото студентите са назначили, вече познава клиентите и знае какво очакват. Обучава новите колеги. Създал е практики, които екипът използва. Когато възникне проблем, хората търсят мнението му.
Организацията е инвестирала в него.
На следващия слайд е понеделник сутрин. Той влиза при ръководителя си.
— Напускам.
Питам студентите какво губи организацията, когато този човек си тръгне.
В Slido се появяват „Инвестиция“, „Ресурс“, „Изтичане на знания“, „Лоялността на доказан експерт“. А някой го казва по свой начин.
„Колелото спира да се върти.“
— Ако всичко това е капитал… чий е?
Организацията е вложила време и средства. А човекът си тръгва със знанията, опита и способността да ги използва и другаде.
Дотук все от името на организацията говорим. Питам още нещо.
— А защо според вас този човек решава да напусне?
Във втория облак се появяват „Възнаграждение“, „Желание за по-голямо развитие“, „Неоценен“, „Прегаряне“. Някой е написал „Променено отношение от страна на ръководителя“.
Хареса ми този последен отговор. С един ред студентът върна в разговора ръководителя, пред когото човекът беше застанал в понеделник сутрин.
Спомних си какво им бях казала в края на първата лаборатория.
— Вие ще решите кой.
Две години по-късно и той взе решение.
🎓 Панорамният поглед в управлението започва, когато към „Какво губи организацията?“ добавим и въпроса „Какво вижда човекът, който решава да си тръгне?“